В годината на Огнения кон да почетем и шахматния кон
Нека още в началото направим уговорката, че този пост няма да е обширна лекция с много примери по темата за играта с шахматните коне. Нашата цел е (вдъхновени от китайската символика на годината) да отдадем дължимото на тази необикновена фигура, която единствена може да прескача останалите на таблото, да не върви по права линия и когато обяви шах на противниковия цар, той да не може да бъде прикрит с тялото на някой от своята армия, а да е принуден да се спасява с бягство.
Също така нито една друга шахматна фигура (с изключение на всесилната дама) не може да заплаши в един ход цели 8 противникови фигури едновременно, както е показано на следващата диаграма.
Кой е по-силен: конят или офицерът?
На този въпрос всеки шахматист ще ви отговори: „зависи от конкретната позиция“. И това е така, защото въпреки че са равни по относителна сила (приблизителната им стойност е 3 пешки), в различните ситуации на шахматната дъска всяка една от тези фигури може да прояви своето преимущество или слабост.
Така например в открити позиции със свободни диагонали и по-малко пешки на дъската офицерът със своята далекобойност в повечето случаи има предимство пред коня. В мителшпила (средата на играта) в подобни открити позиции се счита, че играчът, притежаващ двойка офицери, най-често има решаващо преимущество.
И обратното – в затворени позиции с блокирана пешечна структура конят почти винаги е безспорен господар, защото той има възможност да прескача пешечната бариера. Особено силен е той, когато е заел опорен пункт (поле, откъдето не може да бъде изгонен с пешка) в центъра на дъската, или когато се бори със „слаб“ офицер (чиито пешки са разположени на полета със същия цвят като на офицера).
Открийте печалбата за белите
Следващата позиция изглежда безднадежно блокирана, но все пак белият кон успява да пробие вражеската крепост. Вие сте на ход!
