Първият ход: кога и как великите шахматисти откриват играта
На въпроса кога и как великите шахматисти откриват играта статистиката сочи, че елитните играчи са се запознали с правилата на шахмата още в най-ранно детство, най-често между 4 и 7 години. Това показва важната роля на ранното запознаване с играта за постигането на високо спортно майсторство. Интересно е да се отбележи, че вследствие на бурното развитие в нашия век, ако едно време е било сензация да станеш гросмайстор на 18 години, днес има и 12-годишни, които са носители на това най-високо звание. И почти всяка година се налага да се коригира надолу възрастта на „децата-чудо“.
Разбира се, една от прекрасните страни на шаха е, че няма възрастови ограничения и никога не е късно за първите стъпки, още повече че тази велика игра има и други измерения освен състезателните. Тя възпитава много личностни качества, развива логическото мислене и способността за концентрация, а може просто да бъде хоби за цял живот – без големите разходи, които изискват другите спортове. Днес дори няма нужда от шахматна дъска и наличен „физически“ противник – всеки може да играе шах онлайн с хора от цялата планета на някоя от многобройните специализирани платформи, например Lichess. И дори да се опитва „офлайн“ да надхитри компютъра. J
Но да се върнем на големите играчи. В повечето случаи при тях запознанството с шаха е ставало в семейството или чрез приятел, но днес в страни като Азербайджан, Индия и Китай, които направиха истински бум в шаха, първите срещи на елитните гросмайстори са в училище, където шахматът, като част от образователната политика, е задължителен или свободноизбираем предмет.
Почти до самия край на миналия век за непобедима е считана съветската шахматната школа, която произвежда един след друг световни шампиони. Единствено Роберт Фишер (САЩ) успява за кратко да разбие този монопол, побеждавайки сензационно Борис Спаски през 1971 г. в мач за световната титла в Рейкявик.
В наши дни световни шампиони раждат и други държави освен гореспоменатите, като според нас неоспорим фактор за това е „демократизирането“ на шаха, благодарение на компютрите и световната Мрежа. Достъпът до учебни материали, турнирна среда и треньор вече е теоретически неограничен. Разбира се освен това, за да се изкачиш на върха, решаващо е да имаш огромен талант, железен характер и много силна мотивация. Както и подкрепяща среда…
България също има повод да се гордее със световни шампиони – Антоанета Стефанова (жени, 2004 г.), Веселин Топалов (мъже, 2005 г.), Любчо Спасов (ветерани, 2005 г.), Петко Петков (шахматна композиция, петкратен шампион), Диян Костадинов (шахматна композиция, олимпийски шампион, 2016), Коста Ангелов (решаване на шахматни задачи).
Ето и кратък преглед на първите стъпки в шаха на някои големи имена от наши дни и близкото минало.
♔ Роберт Джеймс Фишер (САЩ) – самотният гений
Кой е той: 11-и световен шампион (1972), превърнал се в икона на Студената война, след като отнема световната титла от считаната за непобедима съветска шахматна школа, побеждавайки Спаски през 1971 г.
Първа среща с шаха: на 6 години, чрез евтин комплект от магазин.
Фишер е почти самоук. В САЩ шахът не е част от образователната система, но нюйоркските шахматни клубове се превръщат в негов втори дом. Освен че е самороден гений, той е изцяло подчинен на играта и се труди неистово над шахматната дъска. Историята му показва, че дори без държавна подкрепа, силната лична мотивация може да създаде шампион.
♔ Гари Каспаров (СССР) – дете на Баку и съветската школа
Кой е той: 13-и световен шампион (1975), доминирал шаха в продължение на две десетилетия.
Първа среща с шаха: около 6-годишна възраст.
Каспаров израства в Баку (Азербайджан) – град, който и днес се смята за една от шахматните столици на света. Майка му забелязва таланта му и го записва в прочутия Дворец на пионерите, а по-късно е приет в могъщата шахматна школа на трикратния световен шампион Михаил Ботвиник. Именно тази среда формира Каспаров като стратег и боец.
♕ Юдит Полгар (Унгария) – един успешен експеримент
Кой е тя: считана за най-силната шахматистка в историята, единствената жена, влязла в елита на мъжкия шах, достигайки ело над 2700 (2005), което се смята за ниво „супер гросмайстор“.
Първа среща с шаха: около 5-годишна възраст.
Юдит и двете ѝ сестри са част от педагогически експеримент на баща им Ласло Полгар (психолог и педагог), според който „гениите се създават, не се раждат“. Той спира официалното училищно обучение на дъщерите си въпреки съпротивата на унгарската образователна система и те преминават изцяло на специално домашно обучение и пълно потапяне в шаха. Това превръща Юдит в играч, който побеждава световни шампиони мъже – без да играе в „женската“ категория.
♔ Вишванатан Ананд (Индия) – „чудото от Мадрас“
Кой е той: 15-и четирикратен световен шампион (2007), първият от Индия.
Първа среща с шаха: на 6 години, у дома.
Ананд научава правилата от майка си. В онези години шахът все още не е масово застъпен в индийските училища, но в по-късен етап Индия активно започва да въвежда шаха като образователен инструмент. Днес страната е сред световните лидери по млади таланти – тенденция, за която успехът на Ананд има ключова роля.
♔ Магнус Карлсен (Норвегия) – безспорният сегашен лидер
Кой е той: 16-и световен петкратен шампион (2013-2023), символ на модерния шах.
Първа среща с шаха: на 5 години, у дома.
Бащата на Магнус го учи да играе, но момчето първоначално не е особено запалено. Всичко се променя, когато открива вкуса на победата, надигравайки по-голямата си сестра. Следва непрекъснат турнирен възход и на 13 години става вторият най-млад гросмайстор в света. Негов е и рекордът за най-високо ЕЛО за всички времена досега – 2882 точки. Норвегия няма традицията на СССР или Индия, но индивидуалният подход, силната подкрепа от семейството и достъпът до съвременни ресурси оформят уникалния стил на Карлсен.
♔ Дин Лирен – плод на системния подход в Китай
Кой е той: 17-и световен шампион (2023).
Първа среща с шаха: на 4 години.
На 18 години става първият китайски шахматист, чийто рейтинг надхвърля психологическата граница от 2800 точки и който се класира за турнира на претендентите за световната титла. Пет години по-късно той успява да се качи на световния връх, побеждавайки Ян Непомнящий (Русия). В Китай шахът както вече споменахме все по-често се използва като образователен инструмент за развитие на логическото мислене. Дин е пример за поколение, което израства в добре структурирана система – с училищна подкрепа, треньори и турнири от ранна възраст.
♔ Гукеш Доммараджу (Gukesh D) – на гребена на новата индийска вълна
Кой е той: 18-и световен шампион (2024).
Първа среща с шаха: на 7 години (сравнително късно), в училище
Шахматният му талант е открит от неговия учител, който се погрижва момчето да получи FIDE рейтинг едва шест месеца, след като се е запознал с правилата на играта. Две години по-късно той става и шампион на Азия. Гукеш е типичен представител на новата вълна млади индийски супергросмайстори като Прагнанандха, Еригайси, Гуджрати… Техните родители нямат професионална шахматна кариера, но те са с осигурен достъп до училищни програми (мрежата от специализирани училища Velammal), треньори и постоянна състезателна практика. Така Гукеш се оказва не изключение, а продукт на масовост – държавна политика.
